Дори и ноември месец, колоездачният сезон не е приключил за Анелия Карагьозян, която разказва за състезанията си през последните три седмици:
Да, за първа година се провеждат състезания до толкова късно време през есента и аз не устоях да се запиша за тях. Чувствам се все още във форма,тъй като през лятото имах няколко прекъсвания. Поради това удължаването на състезателния сезон за мен беше добре-дошло.
Да започнем с началото: на 2-ри ноември около гр. Варна до комплекс Барите се проведе природно бягане и колоездене. Първоначално се бях записала за участие в дуатлон, но травма не ми позволи да бягам и заради това останах само на 23 км колоездене. Теренът не беше много техничен, имаше доста равни места,през които 29-ката летеше. Усещах се силна, карането ми спореше, тръгнах с първата група и започнах да изпреварвам и хората в нея. Спусканията не бяха трудни, а най-трудното изкачване в една нива всъщност не беше толкова трудно, но насрещният вятър създаваше проблеми. Но това разбира се, важеше за всички участници, така че бавно напредвах в нивата. Бързо финиширах 23-те километра, дори не се бях изморила и изгладняла след час и 17 минути каране. Финиширах трета в общото класиране! Пред мен бяха единствено Добрин Лиловски от КК Варна и Димитър Михайлов, който продължи да бяга и по принцип е много силен състезател в колоезденето и бягането. Бях доста доволна от формата си и от представянето си на това състезание.
След седмица почивка, с няколко шуменци се отправихме към братска Румъния, за да се включим в Дунавски маратон. За пръв път се включвам в едно от поредицата състезания от групата, но румънците отново показаха как се организира състезание: като започнем със стартовите пакети, минем пред идеално маркираните трасета, много добре заредени подкрепителни пунктове, маршали, медицинско осигуряване, мивка за колелета на финала, греяно вино и макарони след финиша, тениска и сувенири за спомен, снимки, медали за всеки финиширал, както и награди не само за победителите, а и томбола. Плюс, разбира се, емоцията от многото участници в различни категории и възрасти: имаше състезатели на 6 години по късото трасе! Всичко това определено компенсира скучният терен, по който карахме. За 45 км по дългото трасе, денивелацията беше едва 70 метра. Това включваше предимно каране в ниви и покрай Дунав. По поречието на реката имаше невероятни гледки, но на мен не ми беше до гледки, защото теренът предполагаше напъване като в шосейно състезание и всяка минута и метър бяха важни за класирането. Надявах се да мога да спечеля първото място, но все пак познавах и основната претендентка от другото голямо състезание в Румъния, Първо бягство. Ирина Димитру спечели Първо бягство през май месец, а аз останах пета. Проверих разликата ни тогава и 7 минути в нейна полза определено бяха трудна цел за стопяване. Все пак дадох всичко от себе си. Много беше важно по време на състезанието да си имаме „групичка“, с която да караме и подобно на шосейните пелотони да си даваме смени. Аз се групирах с едни такива мъже и напредвахме усилено. По едно време виждах Ирина пред мен. За да стопяваме разликата, трябваше аз да давам по-чести смени отпред. Да карам на завет беше хубаво и комфортно, но ако исках да гоня, трябваше да работя за това. Вложих доста сила и енергия и когато бях доста близо до Ирина, усетих, че съм много изморена, „смяната“ ми беше останал само един човек и когато той пое водачеството, аз дори не успявах да го следвам, така че ги пуснах всички и просто финиширах. Все пак от 7 минути, скъсих разликата на минута и 40 секунди, което вече ми дава надежда и самочувствие за догодина, че мога да гоня подиум и на Първо бягство. Но това…за догодина.
След двете състезания по ниви и равни поля, новината за ендуро състезание около Благоевград ми дойде малко изненадващо. Ендурото е сравнително нова дисциплина в България, едва от 3 години се провеждат състезания, но имат много почитатели, които са от двата „лагера“ + хора, които не си падат по състезанията като цяло. Кои са тези 3 групи: 1. това са даунхил състезателите, които имат много голямо предимство по ендуро състезанията, тъй като основно се зачита времето от спусканията в няколко етапа. 2. крос-кънтри състезатели. Такива като мен, които освен да напъват по баирите, обичат и забавните спускания.
По принцип спусканията не се ми силна страна, но заради това и ходя на такива състезания: трупам опит и техника, които ми помагат в крос-кънтрито. И третата група са „уикенд карачи“, които просто харесват планинското колоездене, не обичат да си дават зор на баира нагоре, но пък не ползват лифтове, просто се придвижват в спокойно темпо до спускането, където пък намират най-голямо удоволствие в технични пътечки с много камъни, остри завои, виражи, корени, дропчета и каквото планината даде. Всички тези хора се срещаме на ендуро състезанията и мерил времена и сили.
На мен това ми беше второ ендуро състезание в годината и след като в предното едва оцелях, малко ми беше притеснено. Предното състезание 999 Elevation беше доста по-трудно, за мен нямаше равни места, а според спускачите имало…да им се чуди човек. Освен това трансферите на Пампорово ставаха с лифт, което отново даваше предимство на хората с тежки колелета. Този път BLAGO Enduro беше организирано от клуб, който се занимава с …ендуро: Enduro Warriors. Трасетата бяха доста по-благи, имаше въртене надолу, на равно, та и дори нагоре! Аз се възползвах от подготовката си от крос-кънтри и спечелих състезанието пред единствената ми конкурентка Дими, която кара доста технично, но губеше на скоростните участъци, както и на равните места. Завърших едва на 57 място в общото класиране от общо 64 участници, което ме кара да мисля, че имам нужда от развитие на техническите си умения и че зимата освен на дълги километри, трябва да се работи и върху техника. Дори недоволна от цялостното ми класиране, се наслаждавах много на карането, трасетата бяха много добре подбрани, доста игриви, с много завои, но все пак и с не много големи препятствия.
Мисля, че това ще е за тази година. Сезонът е закрит. Да се надявам, че зимата ще бъде по-мека и ще даде условия за повече каране.