На 28.09. за пети пореден път се проведе Купа „Мургаш”. Най-тежкото състезание по крос-кънтри маратон в България предлага на участниците не само изкачване до едноименния връх извизяващ се на 1684м н.в., аи още три предизвикателни изкачвания в полите на Стара Планина.
Състезателите на КК „Варна” отново се прадставиха достойно, като Анелия Карагьозян спечели надпреварата при жените убедително с преднина от 1ч 04мин.
Тодор Ангелов и Добрин Лиловски завършиха на второ и четвърто място в категория мъже- елит.
Най-тежкото състезание, както наричат Купа Мургаш, приключи. Нека видим пряко състезанието през погледа на участниците от КК „Варна”.
В: С какво ще запомните Мургаш 2014?
Ани: С калта и малко по-късото трасе.
Тошко: С кал не толкова, а най-вече огромните локви на първото изкачване към самия връх, където затънах в една много дълбока и веригата ми започна така да скърца и загубих доста в това, че не можех да натискам максимално и да се концентрирам добре, както и с това, че бях с леко по-напомпени гуми. Сцеплението в такива случаи по камъните и скалите става много по-малко и трябва да ставаш на педали и губиш много енергия, а всъщност скоростта ти е даже по-ниска.Това са ми поуките за настройките по колелото, иначе РАМ-а се представи перфектно и нагоре и надолу.
Новата част на трасето, а именно една много хубава пътечка, където настигнах Васко.После поточето преди сипея беше станало бърза и средно дълбока и широка река и беше истинско предизвикателство в този участък.В крайна сметка ного ми хареса всичко 🙂
В: С какво или кого води битка по време на състезанието?
Ани: С другите състезатели, които бяха около мен. Това са хора, които не достигат до подиума, коато са в група с най-силните: Тодор Ангелов, Добрин Лиловски, Васил Василев, но също са силни състезатели, които тренират целогодишно. Това са Красимир Гуцев, Людмил Лозов, Камен Тончев, Бо Дудек, Галин Кръстев, Найджъл Морган, Николай Костадинов, Сашо Гущеров и доста други. С някои от тях си имаме дори закачки, както и останалите участници, предполагам. За да има някаква състезателна интрига.
Тошко: С Васко почти през цялото време.Сашо дръпна в началото, а също и Добри.Васко и аз карахме заедно.Към върха заради леките проблеми бях 30-40 секунди зад него, но на превала го настигнах и продължихме заедно.Емил Иванов (познат като Emzo във форума) от отбора на “Герак” Враца ни настигна на върха.
С Васко гонихме Добри по трасето като на 3-то голямо изкачване аз заминах на Васко, защото той спря за момент за технически дефект и настигнах Добри. Тук си казах,ч е съм супер, имам сили и ще си карам умерено до финала за 2-рото място. Васко ме изпревари на 4-ят баир и бях много уморен, но стисках колкото можах и на спускането го настигнах. Амбицирах се да се боря докрай и преди сипея в рекичката на него му се схванаха мускулите и изостана и аз качих уверено сипея,н о на върха веригата се набираше при всяко завъртане и до финала беше мъка, но се справих и съм много доволен от себе си 🙂
В: Как ще коментирате организацията на Купа Мургаш? Велоклуб Мамут толкова ли са страшни и тяхното състезание: най-трудното?
Ани: Трасето на Купа Мургаш се слави като едно от най-тежките. Заради това Мамутите са прави като налагат часови контроли. Брояха ни на старта като пилци, бяха много загрижени всеки да финишира навреме и жив и здрав. Хората по контролите бяха от самите членове на Велоклуб Мамут, които обикновено се състезават. Сега се бяха „жертвали” да помагат на състезателите, вместо те да карат. Това пък ги правеше перфектните контроли: невероятно бързо подаваха вода, изотонични напитки, храна. Дори тичаха срещу състезателите, за да не губим ние време. Маркировката също беше перфектна. Наградите от спонсорите: повече от добри. 6+ за всичко.
Тошко: Организацията е на много високо ниво във всички отношения.От записването, старта, и контролите са перфектни и на точните места и с много хора на всяка от тях. Трасето е много добре подбрано и изисква да си разпределиш правилно силите. Маркировката е най-добрата от всички състезания в България, като има много лентички, ярък спрей по камъните и скалите. Наградите са много, всички бяха много усмихнати и си свършиха работата перфектно!
В: С каква нагласа тръгнахте преди състезанието и случиха ли се така нещата, както ги планирахте/искахте?
Ани: Тръгнах с нагласата да стана първа от жените, да карам маратона под 5 часаи да вляза в двайската на генералното класиране.
Първите две неща се случиха, но тъй като тази година имаше изключително много участници и доста силни, не успях да вляза сред първите двадесет. Бях много щастлива, че нямах технически проблеми като спукани гуми, защото не можех да си представя как се ремонтира гума в такава кал.
Тошко: Тръгнах с нагласата, че ще карам със Сашко. Краката ми се чустваха добре и силни, но още на първия баир вече бях с много висок пулс и дори леко останах от Васко и Добри.
В: Догодина бихте ли взели участие отново в Купа Мургаш?
Ани: Живот и здраве, да.
Тошко: Да, и ще бъда по-силен и знам, че Бойко и компания ще направят по-дълго и по-предизвикателно трасе. Браво Мамути и с нетърпение очаквам новото трасе 🙂
